1. Home
  2. Detail

@wanaajiye289:

wanaajiye
wanaajiye
Open In TikTok:
Region: SO
Wednesday 02 September 2026 16:23:04 GMT
18
5
0
0

Music

Download

No Watermark .mp4 (0.3MB) No Watermark(HD) .mp4 (0.3MB) Watermark .mp4 (0MB) Music .mp3

Comments

There are no more comments for this video.
To see more videos from user @wanaajiye289, please go to the Tikwm homepage.

Other Videos

#fyp #sisters
#fyp #sisters
Мадина #che #chechen #чеченцы #нохчи #95
Мадина #che #chechen #чеченцы #нохчи #95
Ab to palat 😂#growwithme #foryoupage❤️❤️ #belikemustafajan #goviral
Ab to palat 😂#growwithme #foryoupage❤️❤️ #belikemustafajan #goviral
#fyp #viral #7philly #hg #tozapp
#fyp #viral #7philly #hg #tozapp
in love 😍 #cars #bmwlife #edit #cinematic
in love 😍 #cars #bmwlife #edit #cinematic
Понякога по-много се обичахме, понякога по-малко, а понякога, когато ти заплакваше в ръцете ми, животът ми приличаше на щастие. Луната мълчаливо ни преследваше. Рисуваше телата ни по пясъка. Ний правехме какво ли не — понякога наистина приличахме на влюбени. Но пясъкът изтече от косите ни и се завърна помежду ни въздухът. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е да потърся хората. Да се разтворя в тяхното съчувствие. Да им изплача болката си с някакво забравено и скрито удоволствие… (Аз мога да разплача и дърветата, и птиците, и бронзовите листове, но докога ще ни сближава болката и много ли е трудно да сме искрени?) И затова ще се усмихна някак си. Усмивката ми ще е малко стъклена. Уплашено ще питам — и безмилостно луната, и дърветата, и себе си: Наистина ли ние бяхме влюбени? Наистина ли ти си мойто щастие, или в нощта приличаше на щастие? Тогава ще напиша неочаквано най-истинското си стихотворение, най-хубавото… Като тебе хубаво. И толкова далечно — като теб. #христофотев #поезия #foryoubg #tiktokbulgaria
Понякога по-много се обичахме, понякога по-малко, а понякога, когато ти заплакваше в ръцете ми, животът ми приличаше на щастие. Луната мълчаливо ни преследваше. Рисуваше телата ни по пясъка. Ний правехме какво ли не — понякога наистина приличахме на влюбени. Но пясъкът изтече от косите ни и се завърна помежду ни въздухът. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е да потърся хората. Да се разтворя в тяхното съчувствие. Да им изплача болката си с някакво забравено и скрито удоволствие… (Аз мога да разплача и дърветата, и птиците, и бронзовите листове, но докога ще ни сближава болката и много ли е трудно да сме искрени?) И затова ще се усмихна някак си. Усмивката ми ще е малко стъклена. Уплашено ще питам — и безмилостно луната, и дърветата, и себе си: Наистина ли ние бяхме влюбени? Наистина ли ти си мойто щастие, или в нощта приличаше на щастие? Тогава ще напиша неочаквано най-истинското си стихотворение, най-хубавото… Като тебе хубаво. И толкова далечно — като теб. #христофотев #поезия #foryoubg #tiktokbulgaria

About

Legal