На 14 октомври 1912 година една паметна случка в Скопие разгневи българската общественост и показа истинския, вероломен лик на нашите съюзници в Балканската война ВАСКА ЗОЙЧЕВА-ДЕТЕТО, КОЕТО СЕ ПРЕВЪРНА В СИМВОЛ НА БЪЛГАРЩИНАТА В МАКЕДОНИЯ /сърбоманите в Македония да четат внимателно/ доц. д-р Петър Ненков Васка Зойчева е дъщеря на Данаил и Люба Зойчеви от Прилеп. Баща ѝ е член на Прилепския комитет на ВМОРО. През Балканската война, когато България и Сърбия са съюзници в Балканския съюз и воюват заедно срещу Османската империя се случва една случка, която и до днес отеква в душите на българите, които милият за своя род и родина. В хода на бойните действия сръбската армия разгромява турските войски в Македония и на 14 октомври влиза победоносно в Скопие. По това време семейството на Васка Зойчева живеело в града. Седемгодишното момиченце било избрано заедно с други деца от градските първенци да посрещне по стар народен обичай с цветя сръбските войници и техните началници. На Каменния мост над река Вардар в Скопие сръбският престолонаследник и главнокомандващ на сръбската армия Александър Караджорджевич поел букетите цветя и попитал Васка Зойчева: “Па шта си ти?“ Детето отговорило чистосърдечно: „ Я СЪМ БУГАРКА!” Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал ударил шамар на девойчето и продължил да го пита: „Речи ща си ти ?“ Васка отново отговорила, че е българка ! Принц Александър решил да подкупи детето. Извадил монета и му казал, че ще му я даде, ако каже, че е сръбкиня. Васка Зойчева обаче отговорила още по-категорично, че е българка. Разярен от това, безсилният сръбският престолонаследник ударил още две плесници на детето и го напсувал вулгарно, след което отминал ядосан със свитата си. Всичко това се разиграло пред погледите на българите, които били шокирани от тази проява на простотия и шовинизъм на сръбския принц. Вестта за случилото се предизвикала бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на незадоволството се включва и народният поет Иван Вазов, който, в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година. През същата година семейството на Васка Зойчева търси спасение от сръбските репресии в София. Негативният отзвук от тази грозна постъпка накарала вече коронясания за крал Александър Караджорджевич да се позаинтересува от семейството на Васка Зойчева. Сръбската легация в София през 1920 и 1921 г. потърсила Данаил Зойчев, и му предложила един милион лева, за да каже публично, че е измислица, твърдението, че принцът е ударил шамар на детето в Скопие. Данаил е поканен в посолството, но той отказва да отиде и да вземе подкупа. ПА ШТА СИ ТИ ? Па шта си ти? - такъв въпрос задава в твоя дом безочлив чужденец. Па шта си ти? - с такваз псувня смущава душата ти неканен пришълец. Па шта си ти? - туй питане навред - при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга о, българино, сърбин те полага, и чака с начумерен лик ответ. Но ти пази се, прав ответ не давай. Кажи се португалец, кюрд, сириец, лапонец, негър, циганин, индиец - но българин се само не признавай. Че тоз грях смъртен прошка там не знай: влече позор, побой, затвор, изгнание - невидени при прежните тирани. Скрий, че си българин в най-българския край. Че си потомък Самуилов, на Атонский Паисий внук; скрий на коя си майка син, на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин, и езерата и горите македонски! Не споменувай Лозенград, Люлебургас, ни Булаир ужасни: ти би разбудил подозрения опасни, че на героите техни може да си брат. Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека, дъбрава, езеро, река, рид, планина, ще викат с глас през всички времена: „Тук българи са, българи от памтивека!“ Април (1913 г.) ИВАН ВАЗОВ #Bulgaria♥️🇧🇬 #ИванВазов #Паштасити #ВаскаЗойчева #ЯСЪМБУГАРКА - @pepino0330