@bapau9: #pantai #pandan #carita #fypppppppppppppp #fy

paw😎
paw😎
Open In TikTok:
Region: ID
Monday 09 November 2026 17:20:50 GMT
299
5
0
0

Music

Download

Comments

There are no more comments for this video.
To see more videos from user @bapau9, please go to the Tikwm homepage.

Other Videos

⚠️ BG-ALERT: КЪДЕ БЕШЕ СИСТЕМАТА? Липсата на оперативна свързаност между наличната критична инфраструктура отново показа сериозен дефицит в готовността на държавата да предупреждава гражданите за заплахи за тяхната сигурност.  Смисълът на подобно известяване е активната превенция на трагедии, а не последващото констатиране на вече настъпило събитие. За съжаление, както и при други рискове за сигурността, които сме анализирали, действията на институциите продължават да бъдат реактивни, а не превантивни. 🔻 Парадоксът в българската архитектура за сигурност се състои в това, че държавата придобива отделни ефектори и сензори, но не изгражда интеграционния софтуерен слой за командване и контрол между тях. Този дефицит припокрива фундаменталния проблем в отбранителния сектор, където се купуват скъпи единични системи, но липсва обща платформа, която да ги интегрира в единна оперативна картина.   Камерите на АПИ виждат трафика, метеорологичните датчици отчитат мъглата, а тел. 112 приема първите сигнали за спрял автомобил, но никоя от тези платформи не е софтуерно свързана с BG-ALERT. При падане на видимостта от 80 на 10 метра системата трябва автоматично да генерира готов шаблон за предупреждение към дежурния оператор, а не да се чака физически оглед от патрул или телефонно потвърждение, докато автомобилите продължават да навлизат в мъглата със 130 км/ч.  Именно този пропуск е посочен като такъв днес от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. Трябва ясно да се разграничат отговорностите: системата за клетъчно излъчване се управлява пряко от ГД ПБЗН към МВР, а АПИ отговаря към МРРБ.  🔻 Позоваването на липсата на информационни табла на АПИ или камери по ТОЛ рамките разкрива и сериозен логически дефект. За да функционира едно информационно табло на пътя, държавата така или иначе трябва да разполага със система за засичане на опасността (чрез автоматични метео-сензори за видимост, видеоанализ от камерите или агрегирани сигнали от тел. 112). След като информацията за опасната обстановка е налична в ситуационния център, изчакването на физически табла е излишно и фатално забавяне. Интеграционната система за обработка на сигнали може и трябва да се свърже веднага с BG-ALERT. Основният дефект в управлението на кризата не е в това, че BG-ALERT не уведоми за настъпилата катастрофа, а че системата остана мълчалива за опасното природно явление, което я предизвика. BG-ALERT на пътя не трябва да функционира като новини за инциденти, а като извънредно известяване срещу критични аномалии на пътя. Системата е платена, изградена и работеща технология, чийто основен смисъл е да осигурява активна превенция, а не просто последващо уведомяване, че даден пътен участък вече е блокиран. Поръчката за нея е стартирана от правителството на Кирил Петков през април 2022 г., а договорът за изпълнение е подписан през септември 2022 г.от Иван Демерджиев. 🔻 И тук възниква въпросът дали съобщение от BG-ALERT няма да отвлече вниманието на шофьорите и да предизвика отделни катастрофи. Критиката е основателна, но начинът, по който BG-ALERT е създаден да действа, заедно с практики от извън България показва, че той служи като подсъзнателен рефлекс за изострено внимание и инстинктивно отпускане на педала на газта, а не като желание за продължително четене на екран.  Сигнал, подаден 5 или повече километра преди рисковия участък, осигурява жизненоважното време за плавно намаляване на скоростта. Основният фактор за фатални последствия при верижни сблъсъци е високата кинетична енергия при удар, а разликата между навлизане в стена от мъгла със 130 км/ч и с 60 км/ч е разликата между тежка трагедия и предотвратен инцидент. Критична е липсата на стандартни оперативни процедури, които да задействат излъчването на предупреждение при опасни атмосферни аномалии, като рязък срив във видимостта на магистрален участък. Тъй като задействането на BG-ALERT не е и не трябва да бъде напълно автоматизирано, субективният човешки фактор остава решаващ.
⚠️ BG-ALERT: КЪДЕ БЕШЕ СИСТЕМАТА? Липсата на оперативна свързаност между наличната критична инфраструктура отново показа сериозен дефицит в готовността на държавата да предупреждава гражданите за заплахи за тяхната сигурност. Смисълът на подобно известяване е активната превенция на трагедии, а не последващото констатиране на вече настъпило събитие. За съжаление, както и при други рискове за сигурността, които сме анализирали, действията на институциите продължават да бъдат реактивни, а не превантивни. 🔻 Парадоксът в българската архитектура за сигурност се състои в това, че държавата придобива отделни ефектори и сензори, но не изгражда интеграционния софтуерен слой за командване и контрол между тях. Този дефицит припокрива фундаменталния проблем в отбранителния сектор, където се купуват скъпи единични системи, но липсва обща платформа, която да ги интегрира в единна оперативна картина. Камерите на АПИ виждат трафика, метеорологичните датчици отчитат мъглата, а тел. 112 приема първите сигнали за спрял автомобил, но никоя от тези платформи не е софтуерно свързана с BG-ALERT. При падане на видимостта от 80 на 10 метра системата трябва автоматично да генерира готов шаблон за предупреждение към дежурния оператор, а не да се чака физически оглед от патрул или телефонно потвърждение, докато автомобилите продължават да навлизат в мъглата със 130 км/ч. Именно този пропуск е посочен като такъв днес от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. Трябва ясно да се разграничат отговорностите: системата за клетъчно излъчване се управлява пряко от ГД ПБЗН към МВР, а АПИ отговаря към МРРБ. 🔻 Позоваването на липсата на информационни табла на АПИ или камери по ТОЛ рамките разкрива и сериозен логически дефект. За да функционира едно информационно табло на пътя, държавата така или иначе трябва да разполага със система за засичане на опасността (чрез автоматични метео-сензори за видимост, видеоанализ от камерите или агрегирани сигнали от тел. 112). След като информацията за опасната обстановка е налична в ситуационния център, изчакването на физически табла е излишно и фатално забавяне. Интеграционната система за обработка на сигнали може и трябва да се свърже веднага с BG-ALERT. Основният дефект в управлението на кризата не е в това, че BG-ALERT не уведоми за настъпилата катастрофа, а че системата остана мълчалива за опасното природно явление, което я предизвика. BG-ALERT на пътя не трябва да функционира като новини за инциденти, а като извънредно известяване срещу критични аномалии на пътя. Системата е платена, изградена и работеща технология, чийто основен смисъл е да осигурява активна превенция, а не просто последващо уведомяване, че даден пътен участък вече е блокиран. Поръчката за нея е стартирана от правителството на Кирил Петков през април 2022 г., а договорът за изпълнение е подписан през септември 2022 г.от Иван Демерджиев. 🔻 И тук възниква въпросът дали съобщение от BG-ALERT няма да отвлече вниманието на шофьорите и да предизвика отделни катастрофи. Критиката е основателна, но начинът, по който BG-ALERT е създаден да действа, заедно с практики от извън България показва, че той служи като подсъзнателен рефлекс за изострено внимание и инстинктивно отпускане на педала на газта, а не като желание за продължително четене на екран. Сигнал, подаден 5 или повече километра преди рисковия участък, осигурява жизненоважното време за плавно намаляване на скоростта. Основният фактор за фатални последствия при верижни сблъсъци е високата кинетична енергия при удар, а разликата между навлизане в стена от мъгла със 130 км/ч и с 60 км/ч е разликата между тежка трагедия и предотвратен инцидент. Критична е липсата на стандартни оперативни процедури, които да задействат излъчването на предупреждение при опасни атмосферни аномалии, като рязък срив във видимостта на магистрален участък. Тъй като задействането на BG-ALERT не е и не трябва да бъде напълно автоматизирано, субективният човешки фактор остава решаващ.

About